От 
Хранителните алергии са сериознa предпоставка за последващи здравни проблеми. Без подходяща грижа и внимание при избягването на дразнещата храна, може да се появят заболявания, хоспитализация и дори опасни усложнения. Според канадския институт за здравна информация малките деца (под тригодишна възраст) са едни от най-засегнатите от алергии.
Въпреки че има нарастваща обществена загриженост относно хранителните алергии, това, което ги причинява на първо място, остава неясно. Изследванията обаче разглеждат ролята, която микробиомата* играе в етиологията на хранителните алергии и какво можем да направим, за да намалим разпространението им в нашето общество.
КАК ОПРЕДЕЛЯМЕ ХРАНИТЕЛНАТА АЛЕРГИЯ?
Важно е да имаме правилно разбиране, когато говорим за различните ни реакции към храната. През последните няколко години се наблюдава нарастваща осведоменост не само за хранителните алергии, но и за хранителната непоносимост. Много хора използват обаче тези термини взаимозаменяемо, но е важно да се разбере разликата между тях.
Хранителна алергия: анормална реакция на имунната система към протеин, съдържащ се в даден вид храна. Всеки контакт или поглъщане на храната трябва да се избягва, дори и минимални количества.
Непоносимост към храната: реакция към храна, която не включва реакция от имунната система. Докато симптомите на хранителна непоносимост могат да приличат на хранителна алергия, хранителната непоносимост обикновено е проблем на храносмилателната система и се проявява чрез неспособността на организма да смила или абсорбира част от храната (например лактозата). Хранителната непоносимост не е животозастрашаваща.
Химическа чувствителност: неблагоприятна реакция към химикали, които се откриват естествено или се добавят към храните, които консумираме. Пример за това би било чувствителност към мононатриев глутамат (MSG) или кофеин.
Чувствителност към храната: това е всеобщ термин, който обхваща хранителни алергии, хранителна непоносимост и химическа чувствителност.
КАКВО ВСЪЩНОСТ ПРИЧИНЯВА ХРАНИТЕЛНИТЕ АЛЕРГИИ?
TЕОРИЯТА ЗА МИКРОБИОМАТА.
Да разбереш какво точно причинява хранителна алергия е сложно. Към днешна дата все още нямаме ясна представа за това, което е в основата на тяхното развитие, но са представени много теории, които се опитват да обяснят увеличеното разпространение на алергиите сред хората.
Появата на хранителни алергии обикновено се случва в ранна възраст, когато чревната микрофлора и имунната система все още се развиват. Имайки предвид, че 80% от имунната система живее в червата, а алергиите представляват силен (непропорционален) имунен отговор, можете да се досетите защо изследователите се обръщат към микробиомата за отговори на техните въпроси.
Докато все още е необходим задълбочен анализ в тази област, има няколко проучвания, които потвърждават интереса на учените в тази насока. В извършено проучване от канадския изследовател Burbank** и неговия екип се съобщава, че децата, които развиват алергия по-късно в живота си (в сравнение с тези, които не развиват такива), всъщност проявяват разлики в микробиомата си още през първите няколко месеца след раждането: намалено разнообразие на флората на изпражненията на деца на възраст 1 месец е предсказващ фактор за атопична екзема на същите деца при възраст 2 години и алергичен ринит на 6 години.
Развитието на микробиомата се случва в утробата и продължава с кърменето на майката след раждането. Излагането на плода на антибиотично лечение повреме на бременността или в постнатален стадий (ако майката кърми), метода на раждане (вагинален или цезарово сечение) и диетата на бебето (кърмене, бебешка формула или твърди храни), всички тези фактори имат определящо въздействие върху микробиомата.
В Мета-анализ на 26 проучвания се установява взаимовръзка между метода на раждане и шест вида алергии: хранителна, атопична, дихателна, дерматит, ринит и астма. Във всеки от тези случаи има значителна положителна корелация между децата родени чрез цезарово сечение и умерен /умерено завишен/ риск от развитието на алергия.***
Въпреки тези важни открития, както Burbank и други изследователи посочват, все още не можем да сме сигурни дали подобни промени в чревната микрофлора на новороденото увеличават шансовете им да развият алергия или може да е индикация за нерегулирана имунна система в младия организъм, която може да доведе до алергии на по-късен етап
MОГАТ ЛИ ДА СЕ ПРЕДОТВРАТЯТ ХРАНИТЕЛНИ АЛЕРГИИ?
С по-доброто разбиране на взаимните връзки между алергиите, имунната система и микрофлората, могат ли да се предотвратят алергии чрез укрепване на добрата чревна бактерия? За съжаление все още не може да заключим това, а за да се докаже каквото и да е било трябва да бъдат проведени по-широки проучвания.
Въпреки това знаем, че увеличаването на благоприятните чревни бактерии в организма и подобряването на стомашната микрофлора на майките, има положително въздействие върху здравето и благосъстоянието на бебета и деца, и дори подсилва имунната им система. Като се вземат предвид всички факти, които знаем за връзките между чревното здраве, имунната система и алергиите, поддържането на нашата микробиома може да бъде инструмент, който да ни помага да се предпазим от неблагоприятни здравни проблеми, каквито са и алергиите.
С оглед на това, пробиотик като BioPLus може да бъде отлично допълнение към ежедневнoто ви меню, тъй като осигурява на тялото ви 7 щама млечнокисели бактерии и пребиотик, който подобрява храносмилателните процеси, създава здравословна среда за растеж на добрите бактерии, подтиска развитието на лоши такива, спомага за поддържане на баланс в червата и насърчава имунната система.
В продуктовата гама на Lactoflor има и специален синбиотик, предназначен да подхранва здравословна, чревната микрофлора на децата, а именно Lactoflor Kids. Всяко саше съдържа 1 милиард пробиотични бактерии – български щамове лактобацили и бифидобактерии с пробиотични свойства, и са подсилени с природни фибри – пребиотик. Lactoflor Kids подкрепя имунната система, възстановява чревния баланс, възпрепятства проникването на вируси и развитието на патогени, за да бъдат нашите дечица здрави.
Повече за Lactoflor Kids – https://lactoflor.bg/lactoflor-kids.html
Повече за Lactoflor BioPlus – https://lactoflor.bg/lactoflor-bioplus-capsules.html
ДА СЕ ПОГРИЖИМ ЗА РАЗНООБРАЗИЕТО В МИКРОФЛОРАТА
В допълнение на пробиотиците, фактори като начинът на живот могат да засилят или да възпрепятстват растежа на полезните бактерии. Здравословна диета, пълна с богати на фибри зеленчукови източници, ще помогне за поддържането на нужното количество полезни, чревни бактерии.
Независимо дали сте диагностицирани с алергия, непоносимост към храна или хранителна чувствителност или желаете да живеете здравословно във всяка една възраст, важно е да се грижите за добрите бактерии в храносмилателната ви система. Тези бактерии непрекъснато работят за оптимизирането на някои от нашите вътрешни процеси, защото, както научихме, нашите черва играят важна роля в имунните отговори на нашите органи.
Повече за състава и действието на LACTOFLOR FIBERS можете да прочетете като кликнете на бутона по-долу:
НАУЧИ ПОВЕЧЕ ЗА FIBERS
–
*Човешкият микробиом е колекция от всички гени, съдържащи се в микробиотата. Микробиота е общото наименование на чревната микрофлора.
Източници:
https://www.canada.ca/en/health-canada/services/food-nutrition/food-safety/food-allergies-intolerances.html
**Burbank AJ, Sood AK, Kesic MJ, Peden DB, Hernandez ML. Environmental determinants of allergyand asthma in early life. J Allergy Clin Immunol. 2017 Jul;140(1):1-12. doi: 10.1016/j.jaci.2017.05.010.
***Bager P, Wohlfahrt J, Westergaard T. Caesarean delivery and risk of atopy and allergic disease: meta-analyses. Clin Exp Allergy. 2008 Apr;38(4):634-42. doi: 10.1111/j.1365-2222.2008.02939.x. Epub 2008 Feb 11.
Jenmalm, M C. The mother-offspring dyad: microbial transmission, immune interactions and allergy development. Journal of internal medicine [0954-6820] An.:2017 Vol. :282 iss :6 pg :484 -495Park HJ, Lee SW, Hong S. Regulation of Allergic Immune Responses by Microbial Metabolites. Immune Netw. 2018 Feb 26;18(1):e15. doi: 10.4110/in.2018.18.e15. eCollection 2018 Feb.
Fujimura, Kei E., and Susan V. Lynch. “Microbiota in Allergy and Asthma and the Emerging Relationship with the Gut Microbiome.” Cell host & microbe5 (2015): 592–602. PMC. Web. 28 May 2018.
Park HJ, Lee SW, Hong S. Regulation of Allergic Immune Responses by Microbial Metabolites. Immune Netw.2018 Feb 26;18(1):e15. doi: 10.4110/in.2018.18.e15. eCollection 2018 Feb.
Коментирайте тази статия!